Тема 2016

Изданието на фестивала тази година се проведе в периода 19-24 април 2016.

Локации: електро-контролната зала на НДК, САМСИ – “Софийски Арсенал” Музей за съвременно изкуство, Музей “Земята и хората”, Център за култура и дебат “Червената къща”, бар Switch.

Темата бе “Вътрешни конфликти”. Прес-съобщение и снимки можете да изтеглите от тази връзка (~2mb).

„Да бъдеш или да не бъдеш…“
„Не, благодаря!“ >#< „Да, приемам!“

Противоречия и амбивалентни ситуации в живота на всеки се появяват ежедневно. Изправени пред необходимостта от вземането на решения или разрешаването на свързани с живота ни дилеми, често дори без да осъзнаваме тяхната важност, наше естествено задължение все пак остават правилните избори, особено ако искаме да продължим адекватно съществуването си на тази планета. Обслужването на чужди цели обаче у толкова много хора е така дълбоко конструктиво програмирано, че несъзнателно и машинално те поемат ход след ход, превръщайки занемаряването на личната си разсъдливост в свой навик. Изкуството, и в частност пърформанс арта, от своя страна позволява израза на онова иманентно заложено у човека средство, чрез което той успява да разследва своите табута, да преконфигурира границите на личното и социалното, да деконструира предразсъдъците си и да критикува статуквото и сам себе си.

Двете думи, формиращи темата на фестивала през 2016 – „Вътрешни конфликти“, обединяват съдържателно повечето от темите на предишните издания на Sofia Underground. Като провокация, насочена към артистичното въображение, целта на избраната тема е да предизвика интелектуално разследване на причините, обусляващи състоянието на вътрешен конфликт у човека, както и взирането във „вътрешното аз“ и самия индивид, като основна причина и част от настъпващата „нова епоха“.

Поведението на голяма част от човешкото общество все повече е обуславяно от апатията, а след това насочвано през опитите за бягство. Бягство от страха да вземеш „грешното“ решение, като просто не взимаш такова. Бягство от перспективата от нещо ново, като просто си останеш при старомодното. Бягство от бремето на отговорността, бягство от стреса на действието. Бягство от реалността. Бягство от бъдещето. Даже причините за настъпващите военни конфликти и срив в системата се крият в „обикновенния“ човек, който остава бездеен и непокътнат, когато трябва да реагира.

Да бъдеш „промяната, която искаш да видиш в света“ е постоянен вътрешен конфликт. Защото, за да предприеме „правилното“ действие, всеки трябва да се бори със собствената си съвест. И понякога това е трудно за понасяне. Затова промените се случват трудно. Защото случването им не идва от върха на пирамидата, а трябва да дойде от основата й, от всеки човек индивидуално. Само вглеждайки се в себе си, ще намерим причините за настоящото състояние на своето съществуване. И само променяйки себе си, можем да променим света към по-добро.