Sofia Underground International Performance Art Festival 2025
23 – 27 април 2025
Можем ли да твърдим, че в ерата на алгоритмите, отвореността и масовата дигитализация ъндърграундът има същия статут както преди 10, 20 или 30 години?
При положение, че светът на съвременното изкуство претендира за отвореност към новите форми, към различните, радикалните и нечутите с какво се различава ъндърграундът, който от самото начало показва същото? Излиза, че може би основната разлика е липсата на пазарните отношения, на институционалните динамики на сцената на съвременното изкуство и нивото на отвореност.
Дългогодишните обвинения в gatekeeping (криене на нещо с идеята то да бъде достъпно за определена група ) спрямо ъндърграунда всъщност са по-валидни за мейнстрийма, който избирателно взима от другите сцени, когато се нуждае от някаква свежест и доза радикализъм, изграждайки една сравнително произволна история на изкуството. В този ред на мисли, ъндърграундът не пази своите граници толкова, колкото мейнстрийма.
В същото време ъндърграундът си има своите проблеми, които често погубват артистите си, създават се излишни вражди, пораждат се странни претенции, изграждат се вредни стереотипи, или просто бива използван за стъпало към мейнстрийма, който колкото взима, толкова и дава. Често се задава и въпросът докога някой остава ъндърграунд и кой наистина го подкрепя?
Смятаме, че деконструкцията на тези типологии може да разкрие как различните сцени и прослойки взаимодействат помежду си, как функционират в контекста на съвременния свят и доколко могат да се отърсят от проблемите си.
На фона на всичко това си задаваме и следните въпроси: Какви са наистина разликите между мейнстрийма и ъндърграунда? Кой има място в ъндъграунд сцената? Докъде се простират границите на понятието и доколко изобщо са релевантни спрямо историята на този тип култура и днешното време? Каква е разликата между понятието и самата сцена? Какви са проблемите на ъндърграунда и на неговите типажи? За колко ъндъграунда можем да говорим?
Тези и други въпроси, поставени около фестивала, подчертават важността на ъндърграунда като платформа за изразяване и търсения, която не е без своите проблеми. Всяка година си ги задаваме отново и отново, усещайки нуждата от предефиниране и адаптиране на собствените си разбирания и място спрямо случващото се и самите нас.
