2018. what now / now what

 

what now/постер/артисти/програма/снимки/видео/места/партньори и приятели

 

 

Sofia Underground

идея, програма, декларация или гледна точка,
общо назована фестивал

 

След легендарното възникване на фестивала в подземията на НДК през 1997г. и няколко издания до 2000 г. фестивалът се възобнови през 2007 г. За десетте години от първото издание на фестивала до 2007 г. драстични промени бяха обхванали българското общество и културна действителност. Това показа и фестивалът „Remember Sofia Underground” (2007), който беше призив за спомняне и завръщане към ъндърграунда на културния резистанс, радикалното действие и действане, жест, говорене, музициране. „Спомнете си Sofia Underground” се случи като акция без провокативен характер, но като проект отразяваше желанието да раздвижим сцената и художествения естаблишмънт, залинял в кавалетни форми, измамната приложна авангардност на новите медии и условия на живот и творчество. Поколения талантливи артисти се бяха „професионализирали” по различни начини – заемайки нишите в пазара на труда и потребителската йерархия – дизайнери на кръчми и барове, декоро-строители в киното и рекламата, графични и уеб дизайнери, стилисти, художествени редактори, копирайтъри и други в рекламните агенции. До голяма степен работата им в ситуацията на развиващата се пазарна икономика обремени и подложи на изпитание спонтанността, вкуса, чувството за мярка, въображението и творческата мотивация на тези хора. Затова възобновяването на фестивала беше насочено към тези хора и достигна до тях като участници и публика.

След серия акции в публична среда около НДК „София Downtown” между 2003-2005, през 2007 г. идва изданието Remember Sofia Underground. Следват: 2008 – САМ / Индивидуални ритуали, жестове и образи в епохата на информационното общество; 2009 – Кризисно издание; 2012 – Обосновани действия / издание в памет на Руен Руенов; 2013 – Occupy Yourself – gesamtkunstwerk; 2014 – Необикновени доказателства; 2015 – МАШИНИ; 2016 – Вътрешни конфликти; 2017 – сто.

Последвалите издания на фестивала развиха регистъра на фестивала. Запази се бахтинския карнавален елемент на тотална среда. Прожекции и лекции се опитаха да обяснят защо е важно да има и такова изкуство и какво представлява то. В това отношение красноречивото говорене на Руен Руенов направи много за разбирането на изкуството на визуалния пърформанс, неговото синтезирано концептуално ниво и роля в съвременния начин на живеене.

През 2017 година Sofia Underground затвори една епоха в историята си. Над 65 участници от повече от 30 държави отбелязаха двадесетата годишнина на събитието. Разгърнато над 8 локации и продължаващо 8 дни, най-дългото и интензивно издание на този най-стар фестивал за съвременно и пърформанс изкуство в България зададе, и отговори на, редица въпроси, свързани с времето, пространството и трайността. Така, идеята, обобщена като фестивал Sofia Underground, завърши 20-тата си годишнина.

Като запазва основните си принципи да бъде ориентирано към участие и въвличане на общността и служещо като платформа за гъвкаво и експериментално проявяване на пърформанс и други форми на съвременното изкуство събитието продължава своето развитие като представя широк диапазон от работи като пърформанси, презентации, лекции, прожекции, изложби, намеси в публична среда и партита. Sofia Underground е критичен мост между местната и международната сцена, както и между млади и наложени практици, активисти и ентусиасти в областта на пърформанса.

 

Sofia Underground 2018

what now / now what

26 — 29 април 2018

През 2018 Sofia Underground отновно предложи в програмата си традиционните три модула – артистични презентации, изложба и живо изкуство, като обаче се концентрира в по-кратка и изчистена програма, концептуализирана като отражение на изводите на отминалата епоха.

Лично присъстващите артисти бяха поканени да реализират специално разработени проекти. Изложбата включи внимателно селектирани видео творби, вариращи от видео арт до документация на пърформанс, за избора нa които бе публикувана отворена покана.

 

what now

 

 

КАКВО СЕГА / СЕГА КАКВО

 

Две прости думи, които съчетани проблематизират настоящото състояние на съществуването ни като човешки същества.
Какво е сега? Какво е съвременно в сегашно продължетелно време? Какво е съвременно изкуство и каква е ролята на публиката тук и сега?
Какво се случва сега, когато постоянно гледаме, публикуваме, споделяме, съ-съществуваме, съ-продуцираме, съ-създаваме, достигайки въобразено състояние на живеене.
Какво сега, когато не можем просто да изключим технологията?
Зависимостите и новопоявилите се психични заболявания са дълбоко вкоренени в нашето ежедневие, докато междувременно заобикалящият ни компютъризиран свят е застрашен от собствения си крах и атрофиране*.
Какво сега, когато технологичната сфера вече генерира свои собствени живи тъкани, интегрирайки се така с биологичната, и в крайна сметка природа и технология стават едно?
Сега какво? Как можем да бъдем релевантни на това непрестанно променящо се сега?
В свят, който е все повече непоправим, отговори, решения, алтернативи винаги могат да бъдат предлагани, но кои сред тях са приложими към нашето сега?

*Bruce Sterling, Delete our cultural heritage?, 2004